По света купуват цели бизнеси. У нас важни са активите

Интервю на Калоян Кирилов за Дарик Финанс

По света купуват цели бизнеси. У нас важни са активите

Изтичащата 2011 година не бе лоша за пазара на сливания и придобивания по света, който към деветмесечието надхвърляше 1.7 трлн. долара. За България цифрите са доста по-скромни и макар сделки да не липсваха, не може да се каже, че годината бе запомняща се. Тук собствениците търсят да сложат ръка на активи, а не толкова на работещи бизнеси, посочва Калоян Кирилов от Синерджи Груп. Освен това често разплащанията се извършват по схемата „дълг срещу собственост“.

Казахте, че сливанията и придобиванията, които се извършват у нас и по света се различават като философия.

Могат да се откроят много критерии по които един и същ процес като покупко-продажбата на една фирма се различава в България и в Западна Европа но някои от по-съществените са:

Ако приемем, че един процес по продажба на дял във фирма може да се раздели на две основни части (договаряне на параметрите по сделката и подписване на предварителен договор – търм шийт и втори етап – извършването на юридически и финансов дю дилиджънс), то доста често първият етап от сделката при Българските фирми се изръшва от самите собственици без използването на външни експерти.

Процесът в България протича сравнително доста по-бавно, защото собствениците и самите фирми не са подготвени за това. Не могат да дадат аргументи за исканата цена, нямат бизнес план за развитие на компанията, и.т.н.

В България трудно стават частни сделки за компании на цена от 1 евро при което инвеститора придобива компанията с всичките й задължения. Основната причина е, че собствениците на практика се чувстват безнаказани за това, че са довели фирмата до фалит и не приемат такива оферти.

Естествено има разлики в размера на сделките, индустриите, но това са вече по-технически критерии

Какво се случи с M&A пазара през тази година? Очакваше се, че ще е доста активен заради общия спад на цените на активите и заради свободния паричен ресурс у корпорациите. Сбъдна ли се тази прогноза?

Ако говорим за България, тези очквания не се оправдаха. Има интересни компании на пазара, но много малко фирми имат свободен паричен ресурс, който да използват за придобиване на конкуренти. Дори да имат някакъв ресурс голяма част от тях се стрхуват да го инвестират, защото може да се окаже, че този паричен ресурс ще им е нужен. Свободният паричен ресурс, който се трупа като депозити по банките е основно на физически лица.

Бихте ли могъл да кажете на каква стойност възлизат сделките на този пазар в България и по света. Ако може и да посочим знакови сделки на пазара, в България включително. Какъв е средният размер на плащанията по сделките?

Според изследване на Mergermarket стойността на сделките по сливания и придобивания в света за деветмесечието на 2011 г. възлиза на 1.718 трлн. долара, което е с 21.5% повече в сравнение със същия период за 2010 г.

Иначе в България през тази година станаха няколко големи знакови сделки, които като стойност биха определили 2011 г. като добра, но от гледна точка на брой сделки, не бих казал, че годината беше успешна. Знакови сделки са: Американската Контур Глобул закупи от Италианската Енел Тец Марица Изток 3 за 545 млн. евро.

Чешката Енерго про закупи ЕОН България за 133 млн евро, приватизацията на Булгартабак за 100 млн. евро и разбира се няколко интересни сделки в печатните медии като: придобиването на вестниците Труд и 24 часа, поглъщането на вестник Пари от Економедия груп, сделката с вестник Стандарт и др.

Кое бе водещата причина за осъществяване на сливане или придобиване през тази година – елиминиране на конкурент, разрастване на бизнеса, достигане до нови пазари?

При международните компании основаната причина е преосмислянето на тяхната стратегия за развитие и присъствие на дадени пазари. Типични примери са горепосочените сделки. При голяма част от сделките с Български компании водещо бе липсата на финансов ресурс.

Колко по-евтино бе на купувачите да сключват подобни сделки през тази година?

Със сигурност оценките на фирмите в момента са доста по-ниски от нивата през 2007-2008 г. Двете основни причини са липсата на евтино финансиране и страхът, който принуждава купувачите да са доста по-консервативни в оценките си.

Как собствениците максимизираха продажната цена на компаниите си?

За да се постигне максимална цена при продажбата на една фирма или дял от нея трябва компанията целенасочено да е подготвена за този процес. Когато работим с клиенти ние сме си разработили един списък от 10 критерии, които компаниите да се стемят да изпълнят. Някои от тях са:

– многообразие на клиентите;
– постоянни източници на приходи;
– разписан и конкретен бизнес план за растеж за следващите 2-3 години;
– ясно разграничаване между мениджмънт и собственост.

Сгрешиха ли собствениците, които и тази година се въздържаха да продават?

Това е един доста интересен въпрос, защото първата реакция на фирмите, с които работим е да кажат: “сега при тази финансова криза няма да получим добра цена”. Това твърдение е относително, защото зависи какво искате да правите с парите. Например, ако един тристаен апартамент през 2008г в Лозенец е струвал 1000 единици то с тези пари сигурно е можело да си купите два апартамента в Младост. Сега предвид кризата бихте го продали за 800 единици но с тези пари бихте си купили 3 апартамента в Младост. Т.е. ако гледате в абсолютна стойност, да сега не е добре да се продава, но пък се замислете какво бихте могли да направите сега с тези пари. Добрите компании винаги се оценяват. По време на криза още повече.

Имаше ли необичайни форми на заплащане на сделките – размяна на собственост, само в кеш или е други варианти?

В България основно сделките са срещу кеш и то най-вече като кеширане на собствниците и в по-малка степен като свежи пари, които да влязат в компанията за развитие. В последно време има значително увеличение на сделките тип замяна на дълг срещу собственост.

Кои бизнеси бяха най-атрактивни през тази година в областта на сливанията и придобиванията?

Компании, които са в сектори, устойчиви на кризата, като хранителната промишленост, здравеопазването, ИТ услуги и високи технологии. За България също компании, които са експортно ориентирани предвид малкия вътрешен пазар и компании в областта на транспорта предвид географското ни положение.

Какви са прогнозите ви за следващата година?

Много сделки с активи и основно замяна на дълг срещу собственост или срещу минимална сума. Много ми се иска да видя повече сделки, където български предприемачи приемат финансов партньор до себе си и използват финансовия му ресурс за придобиване на конкуренти или експанзия в чужбина. В момента работим по два такива проекта, но те са за мултинационална компания.

* Калоян Кирилов е завършил финанси в УНСС–София, а през 2003 г. завършва и МБА в държавния унивеситет “Гранд Вели” – Мичиган – САЩ. В Съединените щати тoй е работил в отдела за частни кленти на Мерил Линч, а също и за Американската агенция за малък бизнес.