Все повече бизнеси излизат на пазара за продан

Интервю на Калоян Кирилов за Дарик Финанс на тема:

Все повече бизнеси излизат на пазара за продан.

Собствениците на бизнес в България рядко успяват да улучат момента, в който могат да вземат най-добра цена за компанията, която са основали. Една от причините за това е, че те разчитат на тези фирми да хранят тях и семейството им и продават едва когато вече бизнесът умира.

Такъв е коментарът на Калоян Кирилов, управляващ партньор на Синерджи груп – българска компания с представителство и в Китай. По думите му през тази година у нас може да се очаква наводняване на пазара с оферти за продажба на бизнеси, но атрактивни сред тях ще бъдат само онези, които освен активи, все още държат и някакъв пазарен дял. Калоян Кирилов бе гост в предаването ИконоМикс по Дарик радио.

Какъв е основният проблем, пред който са изправени собствениците на компании, които са атрактивни за сделки по сливания или придобивания?

Финансовата ни култура е такава, че за 20 години не се научихме да улучваме кога е удачният момент за една компания да потърси такава сделка. Голяма част от собствениците чакат твърде много, докато стигнат до състоянието, в което да решат да продадат компанията. Обикновено това е когато компанията вече е останала почти без никакъв бизнес.

Те виждат продажбата като последна крачка, когато вече нищо друго не им е останало като вариант. А хубавите сделки стават тогава, когато компанията е във възход. Тогава тези компании привличат интерес от инвеститорите.

Вие имал ли сте във вашата практика такъв случай, при който собствениците на компания са взели решението в точния моменти и в последствие компанията се развила още повече?

Проблемът това да не се случва толкова често у нас е, че в голяма част имаме един бизнес на един собственик. Когато имате само една компания, която сте градили в продължение на 10 – 15 години, тогава си казвате: „Аз като я продам, няма какво да правя след това!“.

За съжаление повечето български компании се колебаят да предприемат активния подход, защото смятат, че това ги поставя в неблагоприятна ситуация. Когато те са активната страна и дойде някой купувач, тогава сякаш има някакъв проблем, питат те защо продаваш.

Така че голяма част от собствениците не искат да инициират такъв процес, но ако дойде някой с предложение, биха изслушали офертата му, в което обаче има доста недостатъци, защото най-голямата полза от това да имаш активния подход, е че това ти позволява да говориш с няколко потенциални купувача едновременно и така да направиш аукцион, на който да избереш най-добрата оферта.

През миналата година повече сливанията или повече придобивания имаше у нас?

Така, както се разбират сливанията, може да се каже, че са изключително малко като брой. В повече от 95% от случаите говорим за това, че дадена компания придобива някоя друга. Но за сливане на равни начала – трудно може да се каже, че се наблюдава в България.

Тези сделки се сключваха на доста по-ниска цена. Какво бута оценките толкова надолу?

Със сигурност цените са доста по-ниски, а една от причините е че банките не са толкова агресивни в предоставянето на финансиране. Тоест купувачите могат да разполагат с много по-малко банково финансиране, което винаги е по-евтино от собствения капитал.

Освен това има страх у купувачите. Те не знаят какво ще се случва с цената. Например дадена компания е струвала 100 лева преди, днес е 70. Междувременно се чуват всякакви апокалиптични очаквания. Нищо чудно утре компанията да струва и 40 лв. И тогава, този инвеститор, за да се застрахова, би искал получи някаква отстъпка, която да му гарантира, че не е сключил лоша сделка.

Привличаме ли под някаква форма интереса на чужди инвеститори? Изключваме големите стратегически инвеститори. Питам ви за бизнесите в средния сегмент.

България не е толкова интересен пазар, защото сме малка страна. Със своите 7 млн- души не предлагаме кой знае какви възможности за растеж. Всеки един инвеститор би предпочел Румъния, Турция, Полша, така че България не е топ място за инвестиции.

Как очаквате да се развива пазара на сливания и придобивания през тази година?

Аз очаквам доста сделки от типа „замяна на дълг срещу собственост“. Предполагам, че банките ще бъдат все по-агресивни, защото не могат да чакат. Дълго време те отлагаха проблема, защото не искаха да си навлекат гнева на централите си, но вече се натрупа голямо количество компании и виждате че все повече и повече компании от тях се обявяват за продажба.

На колко възлиза пазара на сливания и придобивания в България?

Може би на около 1 млрд., но има сделки, които изкривяват пазара. Например само сделката за ТЕЦ Марица Изток бе за 575 млн. Ако пък вземем компании, които се придобиват на символична цена, примерно корабостроителницата в Русе, или пък компании, близки до Цветан Василев, това са сделки за по 1 евро. Колко такива сделки трябва да направим, за да стигнем 500 млн.? Така че за да бъде коректно, трябва да имаме предвид броя на сделките, а не общата им сума.

Понеже споменахте банкера Цветан Василев. Това само наш български феномен ли е – малък брой лица да успяват да изградят империи от бизнеси, или го има и по останалия свят?

За да можеш да направиш сделка, трябва да имаш финансов ресурс. В момента никой го няма, освен онези, които имат достъп до банка. И това е причината да се спрягат обикновено 2 – 3 имена, когато става въпрос за България.

Аз мисля, че все още голяма част от компаниите у нас са доста малки така че една консолидация със сигурност е положително нещо. Сега, това ще се концентрират в 3- 4 човека, няма да е толкова голяма концентрация.

според мен по-голямата тенденция, която ще се случи през тази година е, че голяма част от българските компании ще загинат. Но понеже пазарът не търпи празно, на тяхно място ще дойдат мултинационални компании. Мога да ви дам и конкретен пример. Преди две години за няколко месеца трябваше да управлявам временно „Капитан Дядо Никола“ в Габрово. Това е една компания, която преди 3 -4 години правеше по 50 млн. лв. оборот. След това поради различни причини нещата се влошиха и в момента компанията е дадена на съдия – изпълнител. Но пазарът не търпи празно и Пайплайф откриха завод в Ботевград.

Ако сте забелязали, има и още една тенденция напоследък. Все повече инвеститори идват тук на зелено, особено в областта на производството. Единият вариант да стъпят тук е да закупят някоя действаща компания, но тогава инвеститорът си прави сметка дали няма да му е по-изгодно да вземе едно парче земя, да си построи нова фабрика и да започне начисто. Така че когато от някое дружество е запазило пазарния си дял, тогава за купувачът е изгодно да пристъпи към сливане или придобиване. Но когато не е останал никакъв бизнес, а само активите, тогава е по-добре е да построиш нов завод на зелено